Привържениците на „растежа“ като основен аргумент в своя полза изтъкват сделките на все по-високи, понякога неразумни, спрямо моментното състояние на пазара, цени. И са прави – създава се впечатление, че за един и същ тип имот всеки следващ купувач предлага по-висока цена от предния. Защото си мисли, че ако не го направи, съвсем скоро някой друг ще купи този имот, а на него ще му се наложи да купи друг подобен на още по-висока цена. А имотите на високи цени са много. Като още едно доказателство, в защита на твърдението за растежа, се изтъкват безпрецедентно ниските за България лихви по ипотеките. Експертите, привърженици на „растежа“, смятат, че в момента е по-изгодно да се закупи жилище с кредит, отколкото да се наеме. Това най – вероятно е вярно и тази тенденция ще продължи в близките една-две години. Но дали тя ще се запази през целия период на заема – 20-25-30 години? Само времето ще покаже. И още един неоспорим факт, който те посочват като доказателство за  твърденията си – според Агенция по вписвания броят на вписванията за второто тримесечие на настоящата година е с над 60 % спрямо вписванията от 2012г. и с почти 9 % в повече спрямо 2016г. А увеличеното търсене води до увеличаване на цените.

Поддръжниците на обратното твърдение също са много. Те се надпреварват на убеждават населението, че цените на имотите са толкова високи, че не са по джоба на хората. И наистина – като сравним средната заплата в страната с цените на имотите, е трудно да не забележим огромния дисбаланс. Друг въпрос е дали декларираните доходи отговарят на реалните. Друг техен довод е, че новите имоти все по-дълго се задържат на пазара. И това е неоспорим факт. Но собствениците на тези имоти са наясно с тенденцията от последните години. Смятайки, че техният имот е едва ли не най-доброто, което се предлага на пазара, те го предлагат на висока цена с надеждата „да уловят някой шаран“. Поради тази чисто психологическа причина новите имоти се оферират на доста по-високи, понякога неразумни цени. А това води до тяхното продължително застояване на пазара на имоти. Поне докато собственикът не приеме пазарните реалности към момента или при един растящ пазар ценовите нива не достигнат желаните от продавача, въпреки че статистиката показва, че голяма част от тези имоти остава непродадена. Пореден аргумент в полза на твърдението, че цените ще спрат да растат, е политиката на банките. Банките, като основен източник на финансовите ресурси в страната, напоследък стъпват доста предпазливо. Не са малко случаите, когато те редуцират желаната от кредитополучателя сума до нива, които смятат за разумни. Тази предпазливост от тяхна страна може да е сигнал, че нещо предстои, или просто банките са си извадили поуки и са си направили изводите от спукването на имотния балон отпреди десетина години. Времето ще покаже. Немаловажен е и фактът, че новото строителство е в разцвет. Това са много нови сгради, които вече излизат или тепърва ще излязат на пазара. Голяма е вероятността с излизането на тези имоти на пазара предлагането да започне да надвишава търсенето. Дори и съвсем бегло запознатите с икономическите науки знаят до какво може да доведе това.

В момента е трудно да се каже накъде ще тръгне пазара. Ако през следващите три, традиционно силни месеца, количеството сделки с недвижими имоти продължи да расте, спрямо същия период за миналата година, цените на имотите най-вероятно ще отбележат нов растеж. Но ако има понижен интерес към сегашните ценови нива (намаляване на запитванията от купувачите, съответно намаляване на количеството сделки), това ще е индикация за обръщане на тренда. С две думи, „пилците се броят наесен“,  в нашия случай ще е в началото на зимата.